Schulers Books Online

books - games - software - wallpaper - everything

Bride.Ru

Books Menu

Home
Author Catalog
Title Catalog
Sectioned Catalog

 

- Poems - 2/7 -


О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума — приказки за стари времена и песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сиротна вдовица и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми веч трепти — ще хвръкне, ще хвръкне, изгоро, свести се! Там, де земя гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец; зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец, и смъртта й там мила усмивка, а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще ми викне, запее? Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее, пък тогаз и сам ще запея що любя и за що милея!...

ДЕЛБА

По чуства сме братя ний с тебе и мисли еднакви ний таим, и вярвам, че в светът за нищо ний няма с теб да се разкаем.

Добро ли сме, зло ли правили, потомството назе ще съди; а сега — дай ръка за ръка и напред със стъпки по-твърди!

Спътник ни са били в животът страдания, бедност в чужбина, но тях сме ний братски делили и пак ще ги делим двамина...

Ще делим ний хорски укори, ще търпим и присмех глупешки, ще търпим, но няма да охнем под никакви мъки човешки.

И глава ний няма да сложим пред страсти и светски кумири: сърцето си вече казахме с печалните наши две лири...

Напред сега с чуства и мисли последната делба да делим: да изпълним дума заветна — на смърт, братко, на смърт да вървим!

ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? — кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана — рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода!

МАЙЦЕ СИ

Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам — мечти и мисли — от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях щастие, слава да видим двама; сила усещах — що не желаях? Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба!

КЪМ БРАТА СИ

Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни са разпнали душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий — плач народен!

В МЕХАНАТА

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин —


Poems - 2/7

Previous Page     Next Page

  1    2    3    4    5    6    7 

Schulers Books Home



 Games Menu

Home
Balls
Battleship
Buzzy
Dice Poker
Memory
Mine
Peg
Poker
Tetris
Tic Tac Toe

Google
 
Web schulers.com
 

Schulers Books Online

books - games - software - wallpaper - everything