Schulers Books Online

books - games - software - wallpaper - everything

Bride.Ru

Books Menu

Home
Author Catalog
Title Catalog
Sectioned Catalog

 

- Poems - 6/7 -


та 'ко ме никой не чуе, песента ще се пронесе по гори и по долища — горите ще я поемат, долища ще я повторят, и тъгата ми ще мине, тъгата, дядо, от сърце! Пък който иска, та тегли — тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търпи — ала съм думал и думам: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти — доброму добро да прави, лошия с ножа по глава, — пък ще си викна песента!

I

Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него? Чорбаджия ли изедник, или турските сердари? Овчар ли по планината, или пък клети сюрмаси! Водил бе Чавдар дружина тъкмо до двайсет години, и страшен беше хайдутин, за чорбаджии и турци; ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода! Затуй му пее песента на Странджа-баир гората, на Ирин-Пирин тревата; меден им кавал приглаша от Цариграда до Сръбско и с ясен ми глас жътварка от Бяло море до Дунав — по румелийски полета... Един бе Чавдар войвода — един на баща и майка, един на вярна дружина; мъничък майка остави, глупав от татка отдели, без сестра, Чавдар, без братец, ни нийде някой роднина — един сал вуйка изедник и деветмина дружина!... Хлапак дванайсетгодишен, овчар го даде майка му, по чужди врата да ходи, на чужд хляб да се научи; но стоя Чавдар, що стоя — стоял ми й от ден до пладня! И какво да ми спечели? Голям армаган на майка — тез тежки думи отровни: "Що ме си, майко, продала на чуждо село аргатин: овци и кози да паса, да ми се смеят хората и да ми думат в очите: да имам баща войвода над толкозмина дружина, три кази да е наплашил, да владей Стара планина, а аз при вуйча да седя — при тоз сюрмашки изедник! Копилето му да бавя; час по час да ме нахоква, че съм се и аз увълчил, че човек няма да стана, а ще да гния в тъмница, и ще ми капнат месата на Кара-баир на кола!... Проклет бил човек вуйка ми! Проклет е, майко — казвам ти, — не ща при него да седя, копилето му да бавя и крастите да му завръщам. Яли ги свраки и псета! При татка искам да ида, при татка в Стара планина; татко ми да ме научи на к'ъвто иска занаят." Зави се майка, замая — камък и падна на сърце; гледа си в очи Чавдара, във очи черни, големи, глади му глава къдрава и ръда клета, та плаче. Чавдар я плахо изгледа, и с сълзи и той на очи, майка си бърже попита: "Кажи ми, мале, що плачеш? Да не са татка хванали, хванали или убили, та ти си, мале, остала сирота, гладна и жъдна?"... Прегърна майка Чавдара, в очи го черни целуна, въздъхна, та му продума: "За тебе плача, Чавдаре, за тебе, дете хубаво, писано още шарено: ти ми си, синко, едничък, едничък още мъничък, а лоши думи хортуваш; — как ще те майка прежали, да идеш, синко, с татка си, хайдутин като ще станеш! Татко ти й снощи доходял, за тебе, синко, да пита, — много ме й съдил и хокал, що съм те, синко, пратила при вуйча ти, а не при него — да види и той, че има хубаво дете юначе; далеч ли да го проводи, на книга да се изучи, или хайдутин направи, по планината да ходи. Триста й заръци заръчал, в неделя да те проводя на хайдушкото сборище... Ще идеш, синко Чавдаре, едничко чедо на майка! Ще идеш утре при него; ала те клетва заклинам, ако ти й мила майка ти, да плачеш, синко, да искаш, с дружина да те не води, а да те далеч проводи, на книга да се изучиш — майци си писма да пишеш, кога на гурбет отидеш..." Рипна ми Чавдар от радост, че при татка си ще иде, страшни хайдути да види на хайдушкото сборище; а майка ядна, жалостна, дете си мило прегърна и... пак заръда, заплака!...

ЗАЩО НЕ СЪМ?...

Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет, като Сапунова трети! Че запял бих, че възпял бих на владиката конете!

Но защо не съм Владикин, да напиша чудна драма — за жабите, за мишките, и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников, плодовит, прочут списател, да съставя и молитви на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев, да преведа Илиада; но с такъв превод, за който и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков, да заплача, да запея: "Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея"?

Но защо не съм и Вазов, "вярата" си да възпея: че ще стане вълк овцата, а певците като нея?!

ПОСЛАНИЕ на Св. Търнвоски

Свети владико! Пастир народен! Днес тебе песен пея за слава и казвам, отче, ти си достоен не за епархия — за държава.

Но като човек религиозен, искам да зная — ще знаем двама — де е и нашът попец опопен — в черковата ли, или в хамама?

Защото, отче, в село приказват, че в Ески-Загра кога си ходил, дърво ли, поп ли — това не знаят — на баните си го уж опопил.


Poems - 6/7

Previous Page     Next Page

  1    2    3    4    5    6    7 

Schulers Books Home



 Games Menu

Home
Balls
Battleship
Buzzy
Dice Poker
Memory
Mine
Peg
Poker
Tetris
Tic Tac Toe

Google
 
Web schulers.com
 

Schulers Books Online

books - games - software - wallpaper - everything